Невидимо ги има над очите ни...

Някой пише приказки
по зелените листа на кестените.
Пише с много малки буквички,
а пък думичките са ужасно песенни.

Вятърът открадва си по сричка,
после си я скрива във джобовете.
После всичко се подрежда поразбъркано
и от приказката става – нова.

Някой разпилява приказки
над забързаните вечно минувачи.
Ако можеха обаче да усетят,
всички щяха да забавят крачка.

5 коментара:

  1. Важното е, че ти със сигурност си позабавила крачката :)
    Ще чакам да ми разкажеш някоя от тия приказки ...
    ...а стихчето е много приятно и докато го чета ми става леко и усмихнато :)

    ОтговорИзтриване
  2. Не може :)
    Всеки сам чува своята си приказка.
    Трябва да излезеш, да се заслушаш (със затворени очи) и тогава ще чуеш...

    ОтговорИзтриване
  3. Ееее ама аз искам да чуя твоята приказка пък ...
    и искам да видя пекарката ... и майстора на чадъри ... и шивачката ... и останалите герои :)

    ОтговорИзтриване
  4. They exist ...unseen above our eyes

    Somebody's writing his tales
    upon the green chestnut leaves
    with tiny words but what ,in fact, prevails
    is that every word.. like a song really seems

    The wind is stealing from them just a syllable
    and then He hides it into its wide pockets
    then every bit is in order...a shuffled miracle :-)
    and the old tale is brand new
    -you cannot lock it !!

    Somebody's spreading his fairy tales
    over passers-by ...who are ever-hurrying
    If they can feel for a sec their taste
    everyone will slow down and stop worrying ...

    ОтговорИзтриване
  5. Еее, Anomniq, ти си ги виждал тях. освен това те са други, не са написани по листата, а просто живеят зад прозорците.
    Ян, :)))
    Ти си от хората, дето чуват приказките на листата, знам аз :)
    За това и така хубавичко си го превел :))
    Мерси!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.