Някой пише приказки
по зелените листа на кестените.
Пише с много малки буквички,
а пък думичките са ужасно песенни.
Вятърът открадва си по сричка,
после си я скрива във джобовете.
После всичко се подрежда поразбъркано
и от приказката става – нова.
Някой разпилява приказки
над забързаните вечно минувачи.
Ако можеха обаче да усетят,
всички щяха да забавят крачка.
Важното е, че ти със сигурност си позабавила крачката :)
ОтговорИзтриванеЩе чакам да ми разкажеш някоя от тия приказки ...
...а стихчето е много приятно и докато го чета ми става леко и усмихнато :)
Не може :)
ОтговорИзтриванеВсеки сам чува своята си приказка.
Трябва да излезеш, да се заслушаш (със затворени очи) и тогава ще чуеш...
Ееее ама аз искам да чуя твоята приказка пък ...
ОтговорИзтриванеи искам да видя пекарката ... и майстора на чадъри ... и шивачката ... и останалите герои :)
They exist ...unseen above our eyes
ОтговорИзтриванеSomebody's writing his tales
upon the green chestnut leaves
with tiny words but what ,in fact, prevails
is that every word.. like a song really seems
The wind is stealing from them just a syllable
and then He hides it into its wide pockets
then every bit is in order...a shuffled miracle :-)
and the old tale is brand new
-you cannot lock it !!
Somebody's spreading his fairy tales
over passers-by ...who are ever-hurrying
If they can feel for a sec their taste
everyone will slow down and stop worrying ...
Еее, Anomniq, ти си ги виждал тях. освен това те са други, не са написани по листата, а просто живеят зад прозорците.
ОтговорИзтриванеЯн, :)))
Ти си от хората, дето чуват приказките на листата, знам аз :)
За това и така хубавичко си го превел :))
Мерси!