Почти разсеяно...

От пълнолунието, или от небрежност
забравих във косите си среднощност.
Която ти се струва страшно нежна
и много ти се иска да докоснеш.
Обаче съм потомка на Сирени.
(Това държа добре да го запомниш).
Докоснеш ли ме - ще се влюбиш в мене.
И после ... няма лек, ни помощ.
Навярно съм такава от небрежност.
Понякога, от пълнолуние, навярно.
Забравям във косите си вечерност...

За да се влюбя, всъщност я забравям.

5 коментара:

  1. :))
    Много пълнолунно бе ;p
    Обачи нещо луната е срамежлива тая вечер ... много са крие.
    Супер е стихчето ... харесва ;p

    ОтговорИзтриване
  2. Almost Absent-Minded...

    Because of Full Moon , because I am careless
    I forgot midnight-feelings into my hairs
    That's why it is tender (and so much ..airless )
    and you want so much to touch it out there

    But I come... as an heiress of Mermaids
    (and I insist that you remember that)
    and when you touch me, it will be too late
    and you will love me, there's no cure, lad...

    It's probably so, because of my carelessness
    it's probably so because of Full Moon
    In my hairs I forget midnight happiness
    to just...fall in love...(maybe quite soon...)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря на двама ви :)
    Такива сте ми милички!

    ОтговорИзтриване
  4. Аха...разбирам...уж от разсеяност, а всъщност си признаваш, че е умишлено...ама на пръв поглед наистина не личи :)) А стихчето е тоооолкова нежно и ееееей толкова прекрасничко! :)

    ОтговорИзтриване