Ръцете му...

Пак съм изгубена.
Говоря с небето.
Шепна си с облаци пак.
Някъде в тях
забравено Слънце
остави ми светложълт знак.
Протягам ръце.
И се повдигам на пръсти.
Да стигна по-лесно високото.
Мълчащо сияние,
наметнато с вятър
рисува пред мене посоките.
А някъде там,
на върха на далечето
ме чака смутено момче,
по някакъв начин
успяло да хване
лъчите със голи ръце…

7 коментара:

  1. Бих ти подарила една мъничка табуретка, за да достигнеш по-бързо до високото, но съм сигурна, че и само с повдигане на пръсти пак ще стигнеш...а "мълчащо сияние, наметнато с вятър" носи изключителна красота...

    ОтговорИзтриване
  2. Стиховете ти ме пренасят в някакъв друг свят ... в който вярвам, че няма невъзможни неща! :) Продължавай така!... Думите ти зареждат с енергия и добро настроение :)

    ОтговорИзтриване
  3. Между другото ... пробвай с ония чехли .... танковете :))) Може да има ефект ;p

    ОтговорИзтриване
  4. Again I am lost...
    and I talk with the sky
    I whisper with clouds
    somewhere up there
    forgotten's the sun
    left a bright yellow scar
    I stretch out my hands
    on tip-toes..to reach far...

    A quiet soft radiance
    veiled with a wind
    is drawing directions
    onto myself
    and somewhere there
    on the top of the distance
    a timid boy's waiting
    ...(forgotten resistance)
    somehow he managed
    to get all the rays
    with his hands so gentle
    and hold them in space...

    ..............
    ....................
    ....fly... the sky is yours !!!
    nothing and noone can stop you !!!
    .....
    ....

    ОтговорИзтриване
  5. Мерси ви за отзивчивостта :)))
    Ама нали знаете, имам си покриви. От тях е по-близко до високото.
    Ян, страхотен си, пак!

    ОтговорИзтриване
  6. HIS HANDS... (2)

    I am lost again
    I talk with the sky
    and whisper to the clouds
    they are somewhere there
    forgotten Sun lies
    and left to me ..shines
    a bright yellow scar
    and now I can wear

    I stretch out my hands
    I go on tip-toes
    to touch it so easily
    that place up above
    quiet is the radiance
    with veil of wind-dove
    and it draws on me
    directions of ...love

    and up above there
    on the top of the distance
    a boy's waiting for me
    so humble and shy
    and somehow he managed
    with no true resistance
    with his bare hands
    to hold me the light...

    fly ....!!!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.