Тъмносините ръце на тази Нощ...

Разтварям се невидима в нощта...
Не искам никой да ме види плачеща.
Приличам на въздишка на пчела.
Приличам на отлитащо глухарче.
Приличам на един прошепнат вик
и спъвам се във празните си мисли.
Приличам на на фенер, но без светлик.
На кратък стих...така и недописан.
Наричам си сълзите с имена
и подарявам по едничка на звездите.
Разтварям се невидима в нощта,
за да поплача, в синьото и скрита...

5 коментара:

  1. Еееее какви са тия работи сега...
    че е красив стиха... спор няма...
    но ако и сега оспориш, че не е от най-веселите...
    няма да можеш да ме убедиш.

    ОтговорИзтриване
  2. Тя ще си поплаче и ще и мине! А ние няма да я гледаме щом не иска, само ще я гушнем. Гуш* !

    ОтговорИзтриване
  3. ъхъ :)
    Нали за това хората са изобретили шоколада? Да им минава на жените плаченето :D
    Мерси за гуш*-а :Д

    ОтговорИзтриване
  4. The dark blue hands of this Night...

    And I dissolve invisible at Night...
    I want Noone to see me crying
    I'm a sigh of a bee and I am so light
    I'm a dandelion high-above flying

    I look like... just a whispered scream
    and stumble - in my empty reflections
    I look like a lantern , but without gleam
    like a couplet with no end and no directions...

    I give to each tear a single name
    I'm giving one to the stars that I knew
    And I dissolve invisible at Night...
    just to cry, hidden covered in blue...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.