Разтварям се невидима в нощта...
Не искам никой да ме види плачеща.
Приличам на въздишка на пчела.
Приличам на отлитащо глухарче.
Приличам на един прошепнат вик
и спъвам се във празните си мисли.
Приличам на на фенер, но без светлик.
На кратък стих...така и недописан.
Наричам си сълзите с имена
и подарявам по едничка на звездите.
Разтварям се невидима в нощта,
за да поплача, в синьото и скрита...
Еееее какви са тия работи сега...
ОтговорИзтриванече е красив стиха... спор няма...
но ако и сега оспориш, че не е от най-веселите...
няма да можеш да ме убедиш.
Тя ще си поплаче и ще и мине! А ние няма да я гледаме щом не иска, само ще я гушнем. Гуш* !
ОтговорИзтриванеъхъ :)
ОтговорИзтриванеНали за това хората са изобретили шоколада? Да им минава на жените плаченето :D
Мерси за гуш*-а :Д
The dark blue hands of this Night...
ОтговорИзтриванеAnd I dissolve invisible at Night...
I want Noone to see me crying
I'm a sigh of a bee and I am so light
I'm a dandelion high-above flying
I look like... just a whispered scream
and stumble - in my empty reflections
I look like a lantern , but without gleam
like a couplet with no end and no directions...
I give to each tear a single name
I'm giving one to the stars that I knew
And I dissolve invisible at Night...
just to cry, hidden covered in blue...
Мерси, Ян :))
ОтговорИзтриване