Не ме изричай...

Събрах във скута си изпадалите думи,
които (без да искаш) промълви.
Пришивах им парченца пълнолуния
и топлех ги със длани. И с очи.
От светлите им жълти слънчогледия
успях ти направя талисман.
Заключих го за винаги в сърцето ти,
а себе си превърнах в тишина...
И само ти, единствен, имаш силата
да ме завърнеш, като малък стих.
Но аз не искам. В тебе ми е хубаво.
Мечтая си да кажеш "Остани..."

2 коментара:

  1. Don't utter me ...

    I gathered in my lap all fallen words
    which (somehow accidentally) you whisper
    I sewed them pieces of Full-Moon unhurt
    I warmed them with my palms and my eyes crystal...

    From the light yellow heads of sunflowers
    I made an amulet , especially for you
    In my heart I locked it , forever with power
    Myself turned in silence ... I was so true

    It's only you, the only one... who has the power
    to make me come back as a short refrain
    but I don't want it, Inside you I'm a flower
    and dream so much to tell me "Please,Stay..."

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Ян!
    Много :)
    гушшш*

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.