Събрах във скута си изпадалите думи,
които (без да искаш) промълви.
Пришивах им парченца пълнолуния
и топлех ги със длани. И с очи.
От светлите им жълти слънчогледия
успях ти направя талисман.
Заключих го за винаги в сърцето ти,
а себе си превърнах в тишина...
И само ти, единствен, имаш силата
да ме завърнеш, като малък стих.
Но аз не искам. В тебе ми е хубаво.
Мечтая си да кажеш "Остани..."
Don't utter me ...
ОтговорИзтриванеI gathered in my lap all fallen words
which (somehow accidentally) you whisper
I sewed them pieces of Full-Moon unhurt
I warmed them with my palms and my eyes crystal...
From the light yellow heads of sunflowers
I made an amulet , especially for you
In my heart I locked it , forever with power
Myself turned in silence ... I was so true
It's only you, the only one... who has the power
to make me come back as a short refrain
but I don't want it, Inside you I'm a flower
and dream so much to tell me "Please,Stay..."
Благодаря, Ян!
ОтговорИзтриванеМного :)
гушшш*