В усмивката на Лятото...

Във пясъчните длани на морето
се ражда Лятото и хуква през града.
В усмивката му има нещо светло -
безброй искрящи, грейнали слънца.
Такова босоного и разрошено,
разсипва ромолящия си смях.
Жужи градът, подобно кошер,
потънал в сладък липов аромат
От захарни памуци става лепкаво,
и сладко става... И от сладолед.
И шарените дрехи се стопяват.
Горещо е. Солено. И... море.
А Лятото подскача до небето
и мидички подритва на брега.
В усмивката му има нещо светло...
Парченце Тебе има. Вече знам.

4 коментара:

  1. Невероятно настроение ми създаде този стих, благодаря! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. In the smile of the Summer...

    In the sandy palms of the blue sea
    Summer's born, and now It's on the run
    into his smile - the light is all you see
    a million of sparkling shining suns.

    It is so barefoot ,with tousled hair
    it rolls around its rippling laughter
    The city's buzzing ,a hive that shares
    and sinks in lime-aroma...thereafter

    The candy-floss is making air sticky
    it's filled with ice-cream ,and it feels so sweet
    the colored clothes are melting ,even trickling
    it is so hot , and salty ...can you feel the sea .... :-)

    The Summer now is jumping almost sky-high
    and kicking around some shells on the beach
    there's something light-I know what and why
    It's a part of You - I recognize your speech....

    ОтговорИзтриване
  3. :))
    Мерси, Ян :)
    Усети ли го днеска лятото как щурмува Бургас? :Д

    ОтговорИзтриване