Приют за мисли...

Понякога съм толкова разсеяна,
че се качвам на покрива
и си улавям самолет.
После го превръщам
във водно конче
със синьозелени прозрачни крилца
и го пускам да лети
над саксиите с маргарити.
А мислите ми са калинки.
Обаче седемточкови.
Почти като многоточие...По две.
А той не знае.
Иска да знае само защо мълча.
И аз му казвам:
-От многоточието е...
Но той не разбира.
Той не знае,
че по покривите гнездят
две фантазии и един гларус.
И няколко котки.
И колко мисли само...
Недоизмислени,
прокудени,
непожелани,
избягали...
Които аз понякога
приютявам
и превръщам в стихове.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.