По-трудният начин...

Обичах го. И не заради устните.
(Които даже бяха нецелунати.)
А въпреки бодлите го обичах,
които ме разкъсваха до тъмност.

Обичах го. И не защото топлеше.
И не защото ме превръщаше в сияние.
А въпреки солта му го обичах,
която ми лютеше в раните.

Обичах го. Обичах го, полярен.
Оставих го душата да ми вземе…
Обичах го наивно и до бяло.
Обичах го…

В минало време.

3 коментара:

  1. The hard way ...

    I loved him, not because of his lips
    (that I have never even kissed)
    despite his thorns I loved his bits
    that tore me inside..And I couldn't exist

    I loved him, not because he warmed me
    and not because he turned me into sunshine
    despite his bitter salt, I loved him, though
    he put the salt in my wounds ...when I decline

    I loved him I loved Him - as cold as the pole
    I let him take me, I gave him my soul
    I loved him naive , as if he was my last
    I loved him , but now that's all in the past....
    --------------------------------

    Welcome back!

    ОтговорИзтриване
  2. няма минало време любов

    така си мисля

    Марта

    ОтговорИзтриване
  3. Всъщност, да :)
    Само сменя обектите си...
    Благодаря, че се отби, Марта!
    Много ме зарадва!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.