Обичах го. И не заради устните.
(Които даже бяха нецелунати.)
А въпреки бодлите го обичах,
които ме разкъсваха до тъмност.
Обичах го. И не защото топлеше.
И не защото ме превръщаше в сияние.
А въпреки солта му го обичах,
която ми лютеше в раните.
Обичах го. Обичах го, полярен.
Оставих го душата да ми вземе…
Обичах го наивно и до бяло.
Обичах го…
В минало време.
The hard way ...
ОтговорИзтриванеI loved him, not because of his lips
(that I have never even kissed)
despite his thorns I loved his bits
that tore me inside..And I couldn't exist
I loved him, not because he warmed me
and not because he turned me into sunshine
despite his bitter salt, I loved him, though
he put the salt in my wounds ...when I decline
I loved him I loved Him - as cold as the pole
I let him take me, I gave him my soul
I loved him naive , as if he was my last
I loved him , but now that's all in the past....
--------------------------------
Welcome back!
няма минало време любов
ОтговорИзтриванетака си мисля
Марта
Всъщност, да :)
ОтговорИзтриванеСамо сменя обектите си...
Благодаря, че се отби, Марта!
Много ме зарадва!