Аз мога да ти пратя единствено умора,
която натежава във двете ми ръце.
От думи и от мисли, от облаци и хора,
от празни обещания и мрачни светове.
Не искам да ти пращам...оставям я за мене.
При мене е поникнала и тук ще си изсъхне.
А ти ме потърси в цвета на слънчогледите
когато ветровете в душата ми заглъхнат.
Сега съм мълчалива. Предателка. Предадена.
Горчива от омразата, с която ме замерват.
Когато се изтрия от мислите на жадните
пътеката към тебе сама ще ме намери...
Няма коментари:
Публикуване на коментар