съвсем, съвсем егоистично

Все някога ще бъда уморена
от дългия си полет към звездите.
И ще поискам някой да ме вземе
във шепите си. За почивка.

Да ми свали крилете отмалели.
Със устни да ми вдъхне земен въздух.
В прегръдката си да ме залюлее.
И да го чувствам. И да ме почувства.

Да ме научи да обичам. По човешки.
Да ми покаже как се ходи по земята.

И ако някога ме види тъжна,
да каже:
- Пазя ги...Крилата ти...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.