Знаеш ли колко отдавна
съм спряла да чакам на прага...
Хвърлих цветята хартиени
и от мечтите избягах.
Напълних си въздуха с дъжд.
А мислите – с пеперуди.
Рисувам фрагменти от кораби.
И без вълни...ми е трудно.
Аз съм повтарящ се сън.
В окото ти (дясното) плача.
Очаква те празния праг...
Тръгнах си... Няма друг начин.
Because Autumn doesn't suit me
ОтговорИзтриване(and rainy weather's not my cup o'tea)
Do you know that so long ago
I stopped waiting on my door steps...
throwing all paper flowers to flow
and I ran from my dreams (on a thin spider web)
I filled my air with rain
In my thoughts I let butterflies
I draw pieces of ships (but in vain)
with no waves everything somehow dies....
I am a dream that is ever repeating
into your right eye I'm the tear you're crying
the door step is now empty , No one is sitting
I have just left ..that's it... no more flying ...