Аз съм синьо мънисто. Амулетено.
Да те пазя от зли очи и от думи.
Само от мисли и обич оплетена,
аз съм нежна ръка във нощи безсъни.
Аз съм приказка с хубав край,
когато си сам и всичко е тъжно.
Аз съм брод през реката. Пътека. И фар.
Когато поискаш да се завърнеш.
Когато си тръгнеш, навярно ще плача.
Не се обвинявай. Не е от тъга.
Просто казвам по моя си начин:
- Е... нека напред ти върви по вода!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар