Защото знае, че ще се върне...

Лятото плахо наднича в прозореца.
Тайно и плахо.
Няма ги птиците, с които говореше.
Отлетяха.

Сплита ми късни лъчи във косите.
Изрича ме.
Шепне ме в думи, като заклинание.
За обичане.

После по устните ми рисува усмивка.
За спомен.
И си тръгва миражно и истинско.
И без сбогом...

1 коментар:

  1. Because It knows it will be back

    Summer peers timidly behind the window
    secretly and even shy
    and the birds that it used to talk with
    are gone ...and it knows why...

    It weaves its late summer rays into my hair
    and pronounces my name
    It whispers me softly in words-spell and despair
    for that love burning flame

    Then on my lips it is drawing a smile
    to keep and remember It by
    then real and miraculous it slowly leaves
    without even saying Good bye !

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.