Със теб взаимно май сме се измисляли,
в минути, с преболяла тишина.
И неуверено били сме истински.
По-истински от есенния мрак.
Един на друг създавали сме очертания –
изрязани контури от небе.
Били сме си един на друг дихание,
без даже и сами да разберем.
Безброй години сме събирали сърцата си,
разпъснати сред хиляди вселени.
Душите ни са се преследвали през знаците,
които те доведоха при мене.
Неподозиращи, със теб се измечтахме.
Изтръпваха ръцете ни от обич…
Открихме се. И се изгубихме. Уплашени.
Един от друг. Защото сме възможни.
И някак сме измислени и тъжни,
ОтговорИзтриванезащото нещо все назад ни носи.
Мечтаем дръзко, следваме посоки,
които после няма как да свържем.
...и пак се измечтаваме взаимно.
ОтговорИзтриване(Понеже няма начин да сме други).
До онзи миг - във който се разминем.
Защото ни е трудно да се сбъднем.
знаеш, че си прекрасна, нали :)
ОтговорИзтриванеВчера попаднах на тези прекрасни стихове, поздравления!!! Обичам и много чета поезия!!! С най-искрени поздрави! marsini -Маргарита Виденова
ОтговорИзтриванеWith so much mutual affection.......
ОтговорИзтриванеIt seems we both have figured out each other
into the minutes full of silence hurting so
though insecure we've been real, suddenly
and much more real than the darkness in the fall
And we have made the outlines of each other
two silhouettes cut off from sky... so blue
we've been each others' breath,climbing a ladder
without even knowing that we've been so true
We've gathered our hearts- for so many years
they've been scattered among plenty a universe
our souls've been chasing through all of the symbols
they brought You to me in the end (like a curse)
And Unsuspectingly,we've dreamed each other
and our hands felt shivers - of love and affection
We found ourselves,we got scared ,cos' we'd rather
ourselves made possible , in our own reflections...
============
just wonderful ....
replied the echo.....
@ Анонимен - бе, не съм съвсем прекрасна, ама хайде, нека си го запазя в тайна :)
ОтговорИзтриване@ marsini -Маргарита Виденова - Благодаря! Искрено се радвам на хората, които обичат поезията :)
@ Ян - мерси! Много-много!
четох за портокаловия вкус,
ОтговорИзтриванесега е различно, не в тон, с минали цветове :)
Няма книги и няма учебници -
даже погледи, думи и жестове.
Всеки смело открива лицето си
и потегля по пътя отвесен.
Спира колкото сухия залък
да прокара с вода или вино.
Някак диша и вярва от малък
че животът край него върви си.
Без да можем да ходим - ще тичаме
и ръцете в крила ще обърнем
с малко вяра без край ще обичаме.
…поне до след малко. До после. До утре…
ОтговорИзтриванеПолет на душата- птица... Карибиана, красиво се издигаш с поезията си... Лети и заради нас...
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Емо :)
ОтговорИзтриванеНа мен ми е хубаво, когато летите с мен. И ако по някакъв начин стихчетата ми го правят възможно...щастлива съм :)
May the good Lord be with you
ОтговорИзтриванеDown every road you roam
And may sunshine and happiness
Surround you when you're far from home
And may you grow to be proud
Dignified and true...
Ще вървя, ще опитам да бъда безстрашен
както в приказка нямаща край.
Ще си спомням за вятъра буен и прашен
и ще търся смълчания рай.
Ако буря ме срещне ще ходя по-бавно, ще спра,
ще затворя очи и ще дишам по-леко -
тази радост е светъл пожар сред дима.
По пътеката пред тебе ще изпратя
ОтговорИзтриваненяколко лъчи – за да те водят.
Ще завържа възела на вятъра,
да не бърка твоята посока.
В бурята ще се превърна в дъх –
за да оцелееш сред пороя и.
После ще съм цвете покрай пътя.
И крило на птица – по завоите.
И когато стигнеш своя Рай,
Аз ще стана светла. И невидима.
Само твоето сърце ще знае,
че в живота ти била съм...И ме има.
о
ОтговорИзтриванехахах :)
ОтговорИзтриванео-задачен?