Във онзи миг,
когато падна здрачът,
когато всички
полусенки оживяха
аз се събудих-
цялата прозрачна
и сякаш от
копнежи бях направена.
Но първо бях топола.
После вятърът
съблече дрехата ми от листа.
Луната ме видя-
свенливо – гола,
и тайно ме превърна
във жена.
Наметна раменете ми
със шлейфа си-
прозирно-сребърен,
оплетен от лъчи.
Със тънки пръсти
нарисува силуета ми.
А някъде започна да вали.
Ухаеше на есен
в тъмнината.
Луната ме целуна
и заспа.
И пак край мене се
изви събуден вятър...
Но аз не бях топола.
Бях жена...
At dusk, when I am different...
ОтговорИзтриванеAt the moment when dusk's falling down
when every half-shadow becomes alive
I woke up alone in transparent gown
made from the wishes and from all my strive
At first I was a poplar,but then the wind
took off all my clothes of yellow leaves
the Moon saw me naked , and coy from within
and made me a woman (and made me believe)
It put its mantle on my shoulders...wet
it was transparent-silver,knit of rays
it drew with fingers my own silhouette
rain came down lightly in a distant place
The autumn smelled of autumn in the dark
Moon kissed me softly,then She fell asleep
the wind came round me, woken by a lark
a poplar no more was I but a woman -I still keep
Благодаря ти, Ян!
ОтговорИзтриване