Една въздишка светлина

Късно Слънце, пронизало облака.
Сноп лъчи, завалял над Света.
Сякаш Бог от високо докосна
с нежни пръсти добрата Земя.

Стана жълто в листата умиращи -
като глътка живот подарен.
Заблестяха крилете на птиците
по ръба на смълчания ден.

Ако можех, бих те докоснала
като тези последни лъчи.
Ала моите облаци...Много са...
Как да стигна до теб, ми кажи?

3 коментара:

  1. Just a sign of light

    The Sun is so late , It pierces clouds
    a shaft of ray-light falling over the world
    As if God from afar above the crowds
    is touching with fingers the Mother Earth

    And It became yellow in the leaves dying fast
    as a gulp of life that to them has been given
    the wings of the birds became sparkling blast
    on the edge of the day that has been forgiven

    I would touch you for sure ,if only I could
    as those last sunny fading soft rays
    but too many a cloud... above me I've found
    how,tell me please, can I reach you in space?

    ОтговорИзтриване
  2. ..заглавието да се чете:
    A Sigh of Light
    (или...май грешката е вярна ...)?

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.