Когато забравя прозореца отворен...

Във нощи като тази съм различна.
Разпускам плитките на тъмните коси.
А есенния въздух ме обича
и с хладни устни нещо ми шепти.
Съблича дрехите ми и ми дава други-
ефирни, като звезден ореол.
От пръстите му цялата настръхвам
под тънкото си лунно кимоно.
Дори не знам дали ми е студено.
А есенния въздух ме целува.
Ръцете му копнеят да ме вземат
и само в неговия свят да съществувам.
С разпуснати коси и босонога,
във нощи като тази съм различна.
Небето се покрива с тънък облак,
а есенния въздух ме обича...

4 коментара:

  1. When I leave the window open...

    I am different In nights just like these
    I'm unbraiding my plaits of my darky hair
    the autumn air is loving me , with a kiss
    whispering something its cool lips He share

    He's undressing my clothes,and giving me new
    they are ethereal like a starry bright nimbus
    under his fingers I bristle , I am so true
    under His Moon-lit attire , thin symbol

    I don't know at all if I feel the cold
    the autumn soft air is kissing me gently
    his hands are longing to take me and behold
    to exist in his world ...( not at all incidentally)

    No socks,barefoot,and with hairs unbraided
    I am so different in nights just like these
    the sky's overcast with a cloud that has faded
    the air of autumn is loving me ..with a kiss...

    ОтговорИзтриване
  2. е, извинете много, ама кога успяхте? :D
    Благодаря ти, Ян!

    ОтговорИзтриване
  3. ..кога УСПЯХТЕ ...?
    НА "вие" ...? :-D ..?!?!
    или от уважение ..?!?!
    :-)))

    ОтговорИзтриване
  4. от уважение, естествено...и щото така си говоря в пристъп на лиготия :D

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.