Плъзна тънки пръсти Есента
сред кичурите на пъстрите дървета.
После пълни шепи със листа
пръсна по заспалите павета.
Звънна вятър - остър, светлоок -
по телата на студените прозорци.
Тежък облак, свил се на кълбо,
с гларусите нещо си говореше.
Аз бях топла. Като липов чай.
Киселеех сладко. Като ябълка.
Бях за малко късче светлина
в непрогледните очи на мрака ти.
Ти поиска ли ме? Или беше сън?
Кратък, като вдишване на птица.
Като дума, казана на ум.
И светулка в нечия зеница.
Не разбрах. А вънка есента
разпилява жълто по паважа.
Запази ме - стръкче светлина
в тъмните ти нощни пейзажи...
Много харесвам Вашите стихове и ако не е нахално, ги препоръчвам на приятели. Вече много голям стана кръга от любими хора, които започват деня си с Ваш стих. Успех!
ОтговорИзтриванеМаргарита Виденова
Искрено Ви благодаря, Маргарита!
ОтговорИзтриванеЧак малко неловко се почувствах :))
Радвам се, ако стихчетата ми доставят радост на хората, които ги четат.
Много усмивки на Вас!
A sunny reflection that has run accidentally
ОтговорИзтриванеThe Autumn slipped its slender fingers
among the tree locks, full of colour
then spread full hands of falling leaves
upon the pavements in their sleeping parlor
The blue-eyed wind so sharp and chilly
tolled on the bodies on the window panes
a heavy cloud crouched up,and looking silly
was talking to the gulls, something insane
As a cup of linden tea - I was so warm
as an apple I was sour, a bit sweet
a piece of light for a moment I call
in the eyes impenetrable of your dark downbeat
Did you want me ? Or was it a dream?
as short as a breath made by a bird
as a word said in mind or as it seem
as a worm in a pupil glowing but hurt
I did not understand, but Autumn outside
is spreading its yellow upon the sidewalks
keep me in You, as a blade of grass light
in the dark nightly scenery (and ...do not talk)...
Благодаря ти, Ян!
ОтговорИзтриванеПрекрасен стих! Благодаря за удоволствието!
ОтговорИзтриване:) И аз благодаря.
ОтговорИзтриване