Една обичайна вечерна магия ...

Моят град, с тази морска душа,
като птица е легнал във залива.
И над него плете вечерта
свойте сини, копринени шалове.
Бягат улици. Все към брега...
А в градината спят листопади.
Слиза тънка лилава мъгла
и целува с въздишка площада.
А във въздуха плуват усмивки
и докосват лицата на хората.
Светлинките се плъзват във здрача,
сякаш някой ги сипе от горе.
Скитат сенки из малките улички.
Тракат стъпки по белите плочници...
А пък аз от мъничка си знам -
в този град има живи магьосници!

6 коментара:

  1. е, ми вие, магьосниците от различните градове се познавате :))
    знам аз...

    ОтговорИзтриване
  2. An ordinary evening spell...

    My town, with that typical sea soul
    like a bird that has laid in the Bay
    above it the night's knitting shawls
    made of silk and of blue Moon-lit rays

    All the streets there run to the beach
    in the garden the falling leaves - sleeping
    a thin bluish mist comes as a siege
    kissing the square with a sigh ...it is weeping

    There are smiles floating up in the air
    and they touch all the faces of people
    all the lights slip across, dusk comes there
    as if someone is dropping a ripple

    Shadows roaming among narrow streets
    steps are echoing on the white pavement
    but I've known it since my childish years
    that this town houses magic real saviors....

    ОтговорИзтриване
  3. Ян! Страхотно е! Обаче аз знам защо :D

    ОтговорИзтриване
  4. Oх, че прекрасно, браво мила ! Май има два града в България, в които да живееш си е жива привилегия. Градовете на лилавата мъгла и слънчевите целувки. Късметлийки сме ние, че имаме възможност да се зареждаме от тяхното очарование и да ги възпяваме в стихове.
    Талантлива и завладяваща както винаги си, благодаря за невероятния стих !

    ОтговорИзтриване
  5. Принцесо,благодаря сърдечно!
    Изпитвам много специални чувства към Пловдив, знаете! :))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.