Всяка нощ...

Луната шепне мойто име,
тъй както шепне заклинание.
Изглежда някак странно-синя.
А облакът я подминава.
Навярно е самотна горе.
И сигурно и е студено.
И няма с кой да поговори.
И за това - говори с мене.
Протягам длан – да я погаля.
Тя знае колко я обичам.
И всяка нощ за мен изгрява.
А аз съм Лунното момиче.

2 коментара:

  1. Every night...

    The Moon is whispering my name
    the way it whispers a good omen
    so strange and bluish in a flame
    the cloud is passing her ( quite lonely )

    she's probably lonesome standing up there
    she's probably cold up in the sky
    she's probably got No one to share
    that's why She's talking to me (even cries)

    I stretch out my hand to gently caress her
    She knows how much love I've kept for her
    and every night She's rising up the world
    I am the charming , small Moon-lit girl...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.