чай от есенни листа

И тази късна есен се разлива
по устните ми, сякаш е сълза.
Ухае на тъга и на тръпчиво,
но аз не я изричам, а мълча.

Какво да кажа...Толкова е късно...
Утрата се завиват със слани.
На облака кожуха му е скъсан.
Невидим дъжд над мен и теб вали.

А ти вървиш. Уж знаеш точно пътя.
Защо, тогава, още си далеч?
Строиш си вечност май. От стъпки.
Които никога не стигат тук, до мен.

А устните ми чакат твойте устни.
Но имат само есенната тишина.
Изглежда май със теб сме се пропуснали...
Какво да кажа ... тихо е. Мълча.