Защото съм забравила да кажа нещо...

Опитах се нарисувам еднорог. С пастели.
И с вятър вместо грива.
И после себе си да нарисувам на гърба му.
Как си отивам.

Тревите покрай нас да са цъфтящи. Разлюлени.
А Слънцето – високо.
Да няма път, а само много, много въздух.
И сто посоки.

Опитах се да нарисувам как си тръгвам.
Не се обръщам.
А всъщност на картината се вижда
как се връщам...

4 коментара:

  1. Because I've forgotten something to say...

    I tried to draw a unicorn in pastels
    and put a wind instead of mane
    adn draw myself on its back riding
    while I am leaving ( once again )...

    The grass around us...blooming, waving hair
    the sun so high above the ground
    no road , no path , just lots of air
    and a hundred directions that can be found

    I tried to draw how I am leaving
    and how I do not turn around
    in fact the picture is now telling me
    that I am coming back , (myself I've found)...

    ОтговорИзтриване
  2. абе, не съм се намерила много-много, ама карай :))
    Мерси!

    ОтговорИзтриване
  3. I tried to draw the way I am leaving
    and I simply don't turn my head back
    in fact on the picture ( maybe not seemingly )
    it's me coming back,'cos' there's something I lack....

    ..............
    better ?!?!

    ОтговорИзтриване
  4. aма аз не за превода, по принцип не съм се намерила :))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.