...когато е на път

Аз имам най-оранжевия път,
над който нощите са струни на цигулка.
Над него звездопадите валят,
и нещо със Земята си шушукат.
Той води много надалеч...
Където твоите нозе не са достигали.
Премине ли го моето сърце,
ще се превърна просто в минало.
Освен това си имам и чадър.
Изплетен е от паяжина синя.
Под него мислите за тебе спят.
Нарочно. Да не те достигат.
И аз вървя към своя хоризонт.
Измислям си по малко щастие.
Благодаря ти за парченцето любов...
Но исках цяла. Не на части.