Между всички звезди да познаеш...

Така и не можах да ти я дам...
онази нежност, дето ти я пазих.
Сега тя, свита, спи във мойта длан
а ти си никъде. И ти е празно.
Вали ли нощем твоето небе?
Превръща мислите ти във галери,
с които се завръщаш все при мен-
в червените полета на Венера.
А аз не зная как да продължа...
Не искам да се влюбвам в други.
Във шепата си още я държа -
онази лятна нежност, пеперудена.
Далечни ли са нашите планети?
Или са близо.Ние сме далеч...
Ако решиш... оставям да ти свети
прозорчето на моето сърце.

4 коментара:

  1. Among all the stars You should know

    It happened like this, I couldn't give You...
    the tenderness I kept only for You
    She's sleeping in my palm now (asking forgiveness)
    and You are somewhere, feeling empty, blue...

    Does Your sky rain down often at night ?
    and does it turn Your thoughts into galleys
    where You come back to me with the light
    into the red field of Your Venus alleys

    I don't know the way...How should I go on...
    I don't want to fall in love with another
    cos' into my palm I still keep that blow
    as tender as butterfly, that I cannot smother

    well, are out planets so far apart ?
    or do they stand near, and we're so distant...
    If You decide, I'm leaving my heart
    to light as a window, for You It's existing...

    ОтговорИзтриване
  2. Имаш етикет на всички стихове - "изглежда малко като стих". На мен ми изглеждат доста повече от малко..
    Красиви са и успокояващи, за което лично благодаря !И в знак на признателност - ..*

    ОтговорИзтриване
  3. Накара ме да се усмихна от сутринта. Благодаря ти!
    (иде ми да те напрегръщам до ушите, ама, айде, няма. Ще се държа като зрял човек :D)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.