До следващият прилив...

Изплува от мъглата на мечтите ми.
Напълни нощите ми с много незабравяне.
Призна си, че съм те измислила.
А пък Луната знаеше отдавна...

Направи ми усмивката черешова.
А облаците – захарнопамукови.
Дъждът валеше лепкаво и смешно.
И ставаше на лимонада във капчука.

Сърцето ми получи сеизмичност.
И биеше със десет. Според Рихтер.
Направо земетръсно те обичах.
(Пропускайки това, че си измислен.)

Но после някой сбърка календара.
Отиде си сезонът на мъглите.
Дъждът забрави колко му е шарено.
А ти потъна някъде в мечтите ми...

2 коментара:

  1. Till the next high tide ...

    You swam out, out of the mist of my dreams
    filling my nights - they became unforgettable
    You confessed, You were simply my fancy whims
    but the Moon has known that ( nothing regrettable)

    You made my smile look and taste like a cherry
    You made the clouds as sweet as candy-floss
    thew rain fell down - quite sticky ,funny, dreary
    and then some lemonade in the rainpipe it was

    My heart got so heavy seismic boom,tremor
    it was measured 10, on the Richter scale
    an earthquake it was when I loved You ...forever
    (missing the fact You were fancy and pale )

    Then someone got wrong the calendar days
    and the season of the mists simply left
    the rain forgot how merrily it plays
    you sank somewhere, in my dreams bereft...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.