Над Земята...

Една пътека странно окуця.
Компасът и посочи към небето.
Опита се стане на звезда,
ала и липсваха два грама светлост.

Прибрах я в джоба си, навита на ролце.
Не можех да я изоставя безпричинно.
Пътеките ... и те са сърце.
Но не като човешко. А невинно.

Помислих си, че пак ще оживее.
Понеже чувах – стъпките звънят.
Така и стана – днес е на небето ми,
превърнала се в малък Млечен път...

2 коментара:

  1. Above the Earth...

    A narrow path now started a bit limping
    its compass showed up, right to the sky
    it tried to be Star,it started glintling
    but it missed the lightness to go with a sigh

    In my pocket I put her,folded in a roll
    I couldn't just leave her without a reason
    Paths have theirs hearts,they are tiny, though
    though not just like human, but innocent,decent

    I thought It would ,maybe, somehow survive
    I could hear her steps as a gentle soft sway
    it did happen so - today She's up and alive
    it simply has turned in a small Milky way...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.