Нищо фатално...

Ти ме губиш?
И какво от това...
Да съм вода -
да не можеш без мене.
Или поне
като въздух да бях -
да ти е трудно
дъх да си вземеш.
Само че аз съм
просто жена.
И изобщо не съм
незаменима.
Имам в сърцето си
късче дъга.
Но какво пък -
и други го имат.
Ти ме губиш?
Сякаш твоя била съм...
Ти ме губиш.
И...какво ти остава?
На моето място
от утре е друга.
Заменима съм, знам.
Но пък как се забравям?