и...не

Напоследък всичките ми мисли почват с "Не..."
Явно просто имам нужда да отричам -
зимата и хората, птиците и...теб.
И това, че страшно те обичам.

Връзвам с тел пробитите мечти.
Те подрънкват, като стадо хлопки.
И защо така ми се лети?
Сигурно да търся юг. И топлото.

Как пък не измислих нещо с "Да!"?
Не и не... Това е. Отрицание.
Да му се не види на Света!
Тъй и не успях да го позная...