Няма значение...

Заради онази вечер, в която
всички птици си свиват гнезда,
аз забравих инстинкта на ятото
и забравих, че имам крила.
И се кръстих Душа На Глухарче.
Доверчиво заспах в твойте длани.
А когато разбрах, че си вятър,
вече бях до край разпиляна...
На тревите по сините хълмове
шепнех летни добри измишльотини
за мечтите, които се сбъдвали
и от тях все пониквал живота ни.
За очите на белите мечки,
във които живеят сияния,
за среброто на вечния север,
в който нямало помен от лятото...
Бях Душа На Глухарче за тебе.
Без да мисля колко съм смъртна.
И сега си летя, непотребна,
без да зная как да се върна...

4 коментара:

  1. ама много е прекрасно! както всички останали. (:
    *радва ти се*

    ОтговорИзтриване
  2. ама много мерси! :)
    *изчервява се

    ОтговорИзтриване
  3. It ain't matter...

    Because of that very special blue night
    when all the birds built up their nests
    I forgot the old instinct(when felt in the flight)
    I forgot I have wings, and all of the rest

    And I took a new name: a Soul-Dandelion
    and I slept trustedly within your hands
    when I understood you're a wind ( I was blinded )
    I was blown all along above misty lands

    To the grass of the bluish hillsides
    I was whispering - some summer fabrications
    'bout the dreams that somehow turn right
    of the dreams giving birth to the life ,it's sensation

    For the eyes of those polar bears
    where such a bright radiance shine
    for the silver that only North shares
    where summer light No one can find...

    I was a Soul-Dandelion for You
    never thought that I am just mortal
    Now I'm soaring in sky , it is blue
    don't know return path,how to say it's forgotten...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.