Излитането разрешено...

Вървя по релсите. Отдавна няма влакове.
Тревите са високи. И зелени.
През лятото, навярно, има макове.
Обаче аз живея в безсезоние.
Вървя по релсите, които водят някъде.
И те самите са забравили къде.
Ръждясали от дъждове и чакане
чертаят своето "Напред, напред".
Усмихват се на стъпките ми леки,
понеже чувстват мъничко живот.
От релси се превръщат във пътека,
която бяга от една любов...
Светът зад мен не знае, че ме няма.
На мен пък ми е все едно дали го има.
Вървя по релсите. И бавно те забравям.
А всички светофари светят синьо...

2 коментара:

  1. Taking off - allowed...

    Down the rails I walk,there are no trians
    the grass has grown high and it is so green
    in summer-time poppies grow on these lanes
    in seasonless time I live , not obscene

    Down the rails I walk, they're leading somewhere
    but they have forgotten their own destination
    they have become rusty-in rain waiting, bare
    though they still run ahead, without hesitation

    Now they're smiling at my gentle light steps
    'cause they feel the soft touch of real life
    they turn into path that goes in the depths
    trying to run, escaping ... love-knife...

    The world behind doesn't know I am gone
    Nor I care about it, if it's false or it's true
    I walk down the rails, forgetting You,alone
    and all tarffic-lights are lit in blue...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.