Пожелавам си...

Защо сте тъжен, господин Луна?
Седнете на перваза на прозореца.
И аз съм тази вечер като Вас -
със никого не искам да говоря.
Събрала съм си шепичка сълзи
и всяка носи неговото име...
Изплача ли последната - ще отболи.
И ще е все едно не го е имало.
Елате в стаята ми, господин Луна.
От две тъги ще стане по-горчиво.
Но крехката Ви, бледа светлина
на моите сълзи така отива!
Превръща ги във падащи звезди,
когато се търкулват по лицето ми.
А ние с Вас мълчим, мълчим,
загубили доверие в Небето.

3 коментара:

  1. Вярваш ли ми, думите ти падат право върху сърцето ми...
    <3

    ОтговорИзтриване
  2. I wish...

    Why are You sad, Mr MoonLight ?
    Come ,sit near me,on my window sill
    I am just like You, silent tonight
    I'll talk to No-one,I've had my sad pill

    I've gathered a handful of crystal tears
    and each one of them bears only His name...
    when I cry the last one - the pain disappears
    it will be as if he had never been flame

    Do Come in my room , Mr Moonlight,
    two pieces of sadness will make it more bitter
    But Your pale and fragile yellowish light
    suits so much my tears ,they just look better

    It turns them into small shooting stars
    and they come rolling... down on my face
    and... we stay silent ,and silence lasts
    having lost our trust in Heaven's grace...

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти, мила. Жалко само, че точно тези, тъжните думи са...
    Но явно това е един от аспектите на участта да сме жени...

    Мерси, Ян :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.