Концерт за ... никой

Дъждът изсвири своето стакато
по черните клавиши на асфалта.
Мелодията се разпръсна сляпо
из празните ъгли на светлината.

А нямаше един човек да чуе,
как капките разказват с кратки срички
за облаците, скрити в думите
с които някога си ме обичал...

А нямаше един човек да чуе,
как нотите се удрят във прозореца.
Как вятърът в ръцете ми нахлува
и с думите ти нещо ми говори...

Дъждът изсвири своето стакато -
концерт за празна улица и самота.
И после си замина в тишината,
която слезе бавно над града...

2 коментара:

  1. A concert for ... Nobody

    The rain played quickly its staccato
    onto the black keyboards of cold asphalt
    the melody spilled blind and then legato
    and faded in empty corners of light and cobalt

    And there was No one out to listen
    the way the drops were telling very short
    about the clouds hidden in words( that were kissing)
    with which You loved me once , so very lot...

    And there was No one out to listen
    the way that tune came tumbling on the window pane
    the way the wind in my hands came as a whispering
    the way he talked with your words... half-insane

    The rain played quickly its staccato
    a concert for loneliness and empty street
    then it went away - with the silence legato
    that came upon town - slow , with regular beat...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.