Човекът, който нямаше нужда от думи...

Това стихче ще има предисловие по-дълго, от самото него.
Случи се така, че малко след като прочетох тези думи:
"Мрежата служи да се улови рибата - след като рибата е уловена, мрежата трябва да се забрави.
Примката служи, за да се улови заекът - след като заекът е уловен, примката се забравя.
Думите служат, за да се улови смисълът, щом като смисълът е уловен, думите могат да бъдат забравени.
Да можех да намеря някой, който е забравил думите, за да си поговоря с него..."

на Джуандзъ, видях тази снимка. И някак си усещанията от двете неща се преплетоха в мен и просто изплува образът на


Човекът, който нямаше нужда от думи...

В очите му гнездяха много истини.
От трудните. За Бога и живота.
И като тънки нишки от безсилие
завързваха душата с хоризонта.

А хората си мислеха "Безумен!"
И много дълго с него не привикваха.
А той, откакто бе забравил думите,
говореше на птиците езика.

А той, откакто го отрекоха човеците,
си имаше единствено небето.
Тогава го познаха само птиците.
И само те усетиха крилете му...

4 коментара:

  1. The man who needed no words...

    So many truths nested into his eyes.
    The hard ones - about God, about Life
    And like thin fibres of which can't let him fly
    They tied his soul to the horizon strive

    And people thought of him "He's really mad!"
    And couldn't get used to him for so long
    And since he's forgotten all words - good and bad
    He's been speaking the language of the birds' song

    And since he was rejected by the the people
    He had only sky , and nothing he lacked
    The creatures who recognized he isn't cripple
    Were the birds who felt his wings on his back

    ============

    ОтговорИзтриване
  2. Caribiana, предисловието е толкова поетично, толкова вълшебно, че... ми се иска да попитам- ще поговорим ли без думи???
    Мдам- дзен живее в теб... пусни го да лети...

    ОтговорИзтриване
  3. хахах :Д
    Емо, не знам дали точно дзен живее в мен, ама със сигурност го пускам да лети...онова, дето е в мен :)
    Аз много обичам да си мълча с някой. Наистина. Не знам що. Ама ми е хубаво. Обаче рядко има хора, с които се мълчи приятно. Обикновено все си мислят, че тишината трябва да се пълни с думи и само я развалят.
    Не могат просто без думи да говорят.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.