По вода...

А аз ще те разкажа на реката...
Ако поиска - да те отнесе.
Или да те превърне в шепа пясък
и утре да те вземат ветровете.

Или да те завърже с коренищата
на дивите, разплакани върби.
Или пък просто да не прави нищо...
Реката знае... Ще реши.

Аз само ще разкажа на реката.
И после ще си тръгна. Изживяна.
След мене ще заплаче мълчината
по бавните води на Ропотамо.

4 коментара:

  1. На всяко цвете знае песента
    пъстървите пред нея се целуват
    с изящни лилии през деня
    щастливо в Ропотамо плуват ....)

    Това - за едно момиче с бадемови очи , прочута разказвачка на истински истории .
    Поздрави за прекрасния стих.

    ОтговорИзтриване
  2. ой! Ами значи наистина сте направо за разцелуване!
    Ужасно, страшно много, още по-много благодаря, Принцесо! Изобщо не знам как да си изразя чувството в момента, но е толкова, толкова стоплящо! Една еееееей такава прегръдка изпращам :)

    ОтговорИзтриване
  3. On the water ripples ...

    I will tell it, to the river,all about You...
    If She wants to carry You, to take You away
    or to make you a handful of dust,If She choose
    so then the winds may blow You astray...

    Or I'll tie You in the roots, just over there
    to the stems of the wild weeping williows
    Or She may do nothing, is She doesn't care
    The rivers knows...She has her own feelings.

    I will only tell it to the river.
    Then I'll go,cos' I'll have been lived through
    after me - the silence - will cry and deliver
    on the slowly-drifting waters of Ropotamo blue.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.