ЩАСТЛИВА СЪМ...ДО КОМИНА
"Аз от малка съм си такава -
най-щастливата. Чак до скомина."
Миряна Башева
"На тези, с които случайно се срещаме"
Щастлива съм.Така щастлива!
Защото тебе има те до мен.
И обичта ми-река се разлива.
В очите ти се буди моят ден.
Обичам те!Безумно те обичам!
Света край мене разцъфтява като пролет.
Учудени усмивки все надничат
и радват се на дивия ми полет.
Щастлива съм,защото те обичам,
щастлива съм,защото те открих.
Изобщо...цялата на щастие приличам
и паля огънчета в моя стих.
Нали ти казах-Аз от малка съм си такава -
най-щастливата. Чак до комина!
Вече ,май... три пъти повече даже.
Откакто си тук, откакто те има.
НЕДОВЪРШЕНО НЕБЕ
Със тебе двамата,
започнахме да си строим небе.
Понеже къщите са тесни за мечтите ни...
Криле ушихме.За телата си...
За да догонят в полета душите ни.
Сглобявахме дъгата.Цвят по цвят.
Посяхме слънчеви лъчи в саксиите.
От облаци постелих ти легло.
А ти ме нарисува лунна в синьото.
Бродирахме звезди.И малко дъжд.
На гости идваха ни птици окъснели.
На тръгване оставяха перца,
защото исках рокля от дантели.
И ти ми я направи-най-ефирната!
От птичи пух...и нежните ти устни.
А после боси тръгнахме към Залеза...
Да се разлюбим... беше твърде късно.
МОЛБА
Онзи влак, със неуморното сърце,
дето релсите му все към тебе водят
идва пак.И ще ме отнесе
към ръцете ти.И към очите твои.
Пощурели от безумна обич слънчогледи
край прозорците препускат като луди.
Жълти ниви с точки от червени макове.
Търсещи, искрящи пеперуди...
Влюбената ми душа отдавна се изплъзна
от оковите на тленното ми тяло.
Втурна се във полет устремена.
Да се слее с твоята.Да бъде цяла.
Тя лети по релсите към тебе,
изпреварила и времето и влака.
Моля те , не я оставяй да се лута.
Слез на гарата. И я очаквай.
ИЗПРАЩАМ ТИ ЛЮБОВ
Като бели платноходи
по небето облаците скитат.
Край мачтите от слънчеви лъчи
моряци-гларуси прелитат .
А аз на моето пристанище,
така далече съм от теб сега
Товаря куфари със обич,
примесена със мъничко тъга.
По всеки облак-кораб ти изпращам
късчета от моята любов,
на сърцето ми копнежите,
тихият му, тръпнещ зов.
И когато пладноходите
стигнат твоето небе
и излеят над лицето ти
дъжд проливен,ти недей
да се пазиш под чадъри,
и да търсиш сушинка.
Знай, това е обичта ми,
рукнала по теб с дъжда...
КОГАТО ТЕ НЯМА, КОГАТО СИ ТУК
Когато те няма, в сърцето е тихо
и няма го приливът с име любов.
Няма ни слънчице, няма ни вятър
зад тежка врата със метален обков.
Когато те няма,нощта е безлунна,
звездите превръщат се в хищни оси,
чиито жила до болка ме парват,
щом ги попитам ще дойдеш ли ти.
Но щом си със мен и чувам гласа ти,
в душата ми плисват вълни топлина,
покълват перуники , повява южнякът,
в небето изгрява нова звезда.
Когато те има аз ставам сияние,
и светя ,попила от твойта любов.
Обичам те!-казваш ти, казвам аз.
Две думички само.Един благослов.
