КОГАТО ДУМИТЕ НЕ СТИГАТ

Когато думите не стигат
да кажа колко много много те обичам,
аз мога с поглед само
да изрека,докрай че ти се вричам.
Когато нямам вече думи,
всяка частица на моето тяло
иска да ти покаже
че единствено твоя ще бъда.Изцяло.
Когато думите станат безсилни
да говорят за любовта ми към теб,
ще се превърна в лист от душата ти.
В стон.В ненаписан още куплет.
Ще ме чувстваш във себе си.
Ще те паря отвътре.
Ще боля.Ще те топля.Ще ти бъда душа.
Съвсем безсловесно,
съвсем тихомълком,
във теб ще разливам без звук любовта...


ВЯТЪРНА ПЕСЕН

Като музика по мен разливаш любовта си.
капки-ноти стичат се в сърцето ми.
Разлистваш петолиния сонатни
със думите си влюбени и песенни.

В еолова арфа превръщаш душата ми.
Просвирваш със полъх най-нежните струни.
Мелодия ваеш от чувства отронени-
прошепнати тихо вятърни думи.

Заспивам под нотите,които ме галят.
Събуждам се в лодка сред тихи води.
Нежният повей целува ме влюбено.
Вятърна песен...А знам, че си Ти.



САМО...

Търсещи пръсти целуват клавишите.
Старо пиано отронва тъга.
Свещи,догарящи с бронзов отблясък
истина търсят в акорд от вина.
Времето плаче ,скрито в часовник-
старинен и прашен,махагонов пазач.
Поклаща махалото.Сякаш пропъжда
събрания в ъглите тъмносин здрач.
Горчи от безсъние.Запалвам цигара.
Нежна мъгла ме обгръща във сиво.
Духвам свещта.Истина няма!
Пианото млъква.Тихо...
Красиво.



НЕИЗРЕЧИМО

Недописано синьо море.
Искам там да се върна след края.
Преоткрила,че даже звездите,
са понякога малко разкаяни.
И в очите ми ,вместо сълзи,
да проблясват със перлен отблясък
две усмивки и стръкче тъга.

Как се пускат корени в пясъка?

Недописано синьо море...
Падат думите, мъртви от празност.
Тишината е бивша мелодия...
Да умееш да чуваш, е важно.



ДА СИ ЗНАЕШ...

Време нося в сините си вени.
В очите ми-парченца южни нощи.
Косите ми са утринно безветрие.
Такава искаш ли ме още?
Душата си превръщам в дансинг
на твоите експериментални чувства.
Да ваеш скулптури от пясък...
и да си мислиш,че твориш изкуство.
Добре, да продължиме още малко-
ти ще се правиш ,че обичаш,
а аз съвсем наистина прехласната,
ще го играя "твоето момиче".
Обаче искам да ти кажа-
не си мисли, че можеш да ме имаш.
Като циганка съм.И ...обичам ли-обичам!
Намразя ли те,значи е за винаги!


НЕ СЪМ ДЖЕНИ...

Да те целуна искам просто...
Дори да не е в цъфналата ръж.
И да не спирам.Да не спирам...
Да бъдеш най-целуваният мъж.
И да ти кажа,че макар далече,
във нощите си чувствам твоя дъх.
Пресичам лавандулени полета.
По дланите ми пари слънчев лъх.
И после във подножието на върха,
в една къщурка (като на Пинокио)
да бъда твойта сбъдната мечта-
момиче приказно и лунноко.
А щом се свечери и през прозореца
надникнат минзухарени звездите,
ти да ми кажеш ,че безумно ме обичаш,
аз да ти кажа ,че безумно те обичам.
И в утрото, разбудени от песента,
на птиците под стряхата гнездящи,
да бъдем вече с теб едно.
Отрекли миналото.Настоящи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.