Таралежено

Когато съм сърдита, съм пустиня.
Отглеждам само кактуси във мен.
Пресъхва всеки извор и изгарям,
а пясъкът е кърваво червен.

Когато съм сърдита става остро.
Тревата даже остра е, боде.
И таралежите ,подобно котки
умилкват се във моите нозе.

Когато съм сърдита,цъфват тръни.
Звездите са с подострени лъчи.
Бодлив е вятърът и злобно хапе.
И няма дъжд.Валят игли.

Но после ми омръзва да се сърдя...
Прегръщам те.Не, вече не бода.
Приспивам всички мои таралежи.
Дъждът се лее.Без игли. Вода...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.