Понякога си мисля,
че съм порцеланова -
със тези чувства,
дето все се чупят,
със крехките си,
бели блянове,
които често
звънко
се пропукват...
И затова оставам
зад витрината.
Понеже
се страхувам
от докосване.
Стъклата сигурно
не могат да ме скрият...
Ще можеш ли
в сърцето си
да ме поносиш?
А аз ще мога ли
да се запазя цяла?
Или отново
ще се счупя
през средата?
И всъщност...
искам да остана бяла-
едно парченце порцелан.
В душата ти.
(когато се порежеш на порцелан, боли ужасно много)
Keep me within You ...and take care of Yourself
ОтговорИзтриванеSometimes I think
I'm a porcelain girl
with feelings so fragile
and so much tender
and my dreams so soft,
as white as true pearl
that tinkle and crack
and makes me remember
That's why I just stay
behind the glass-case
because I'm afraid
of being touched
the transparent window
can't hide my own face
But can You then carry me
in Your heart with no latch ?
And will I be able
to keep myself unbroken
or will I again crack
... in the middle ?
Maybe, in fact,
I want to be a white token
a bit of a porcelain
in thy* soul...a white riddle
.....
(It hurts so awfully much when You cut on a porcelain )
========================
*thy = your
Благодаря ти, Ян:)
ОтговорИзтриване