Не ме буди. Така красиво е в съня ми.
До мене просто тихо приседни
и погали косите разпилени,
очите нежно целуни.
Луната паяжини ще рисува
по уморените стъкла
и аз все още ще сънувам.
А ти постой до мен така...
Не ме буди. Ела в съня ми.
През времето и тишината премини.
Гмурни се в моя свят лазурен.
Но, моля те, не ме буди...
Няма коментари:
Публикуване на коментар