Остави ме така...

Не ме буди. Така красиво е в съня ми.
До мене просто тихо приседни
и погали косите разпилени,
очите нежно целуни.

Луната паяжини ще рисува
по уморените стъкла
и аз все още ще сънувам.
А ти постой до мен така...

Не ме буди. Ела в съня ми.
През времето и тишината премини.
Гмурни се в моя свят лазурен.
Но, моля те, не ме буди...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.