Мечтаеш...

Мечтаеш лятото.Узрялото му слънце.
И въздух, натежал от мараня.
Диханието леко на морето
и ниви-в златно грейнали жита.

Мечтаеш лятото. На глътки го отпиваш.
Отхапваш прасковената му плът.
Докосваш жълтоглави слънчогледи
и молиш ги във теб да разцъфтят.

Мечтаеш лятото? Мечтаеш мене!
За тебе аз съм слънчевата светлина.
И ароматно-прасковена съм, и морска.
Целунеш ли ме-в теб ще разцъфтя.