Там розите пълзяха по стената
и вдъхваха на камъка живот.
Прозорците очакваха зората,
а тя приличаше на Дон Кихот-
съвсем уверено се бореше,
не с мелници,със нощната тъма.
А котката с Луната си говореше
(обсъждаха една звезда).
Приличаха на пеперудени целувките
и бяха с портокалов аромат.
Забравили света и недомлъвките,
със тебе преоткрихме любовта.
Очите ти извайваха ме в мрака.
Във дланите ти стоплена заспах.
А розите пълзяха по стената
и вдъхваха на камъка душа...
Няма коментари:
Публикуване на коментар