Нещо такова...

Късният следобед се разплита
и е пълен с хиляди посоки.
Сигурно преди била съм птица,
за това избирам най-високата.

Чакам залеза, за да се гмурна в него,
да попия златните му пръски.
Очертавам своята крайбрежност
по небето с връхчето на пръста.

И усещам, как по устните ми трепка
нещо топло, истинско, несбъднато,
нещо като зов и обич, като шепот,
нещо като твоята целувка...

4 коментара:

  1. Нещото, което събужда чудесата в теб.:-)
    Дано имаш още много такива целувки!

    ОтговорИзтриване
  2. Дидо, като се появиш тук, ужасно много ме радваш!
    Благодаря ти :))

    ОтговорИзтриване
  3. Something like that...

    The late afternoon is slo-o-o-wly dying
    and it is full of so many directions
    maybe I used to be a bird - flying
    that's why I choose the high intersection

    I'm waiting for sunset to dive into Him
    to absorb all of his sun-golden splashes
    and I am drawing my gentle sandy iternity
    upon the sky with my fingers ( and with lashes ;)

    And I can feel it ... right onto my lips
    something so warm, real, mystical ... lingers
    something like whisper,a love-call from the dips
    something like your kiss ,as soft as a spring is...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.