А мене ме е страх от тъмното...

Още дълго няма да заспят
звуците на твоето отсъствие.
Ще те шепнат с тъжния си глас,
скрит в извивката на топлите ми устни.

Ще се счупи нощното небе
и звездите тихо ще закапят.
В моите протегнати ръце
само липсата ти бавно ще догаря.

А луната ще обърне гръб.
И ще стане тъмно, много тъмно.
Още дълго няма да заспя...
Да дочакам ти да ми се сбъднеш.

4 коментара:

  1. And I am afraid of the dark ...

    For a long time the sounds of your absence
    they won't get... neither blink nor a sleep
    They'll be whispering with sad voices wrapping
    behind the cover of my warm lips that I keep

    The Night sky will break into pieces
    and the stars will go falling so quiet
    in my strethced hands , as your kisses
    your absence will fade,( just like a diet )

    And The moon then will turn its back
    and it will become so dark and gloomy
    and for a long time my sleep I will lack
    to wait for You to come-happen and soothe me...

    ОтговорИзтриване
  2. Звездите може да закапят от нощното небе, само ако си натъртят ръцете от аплодисменти. А те неминуемо ръкопляскат на всеки твой стих - светъл и слънчев, или нощен, топъл и кадифен.
    Хайде, в очакване до го запазишщ....

    ОтговорИзтриване
  3. Невероятна образност!
    Преживявам всяка дума докато чета!

    ОтговорИзтриване
  4. Ян :)) Благодаря!
    Принцесо...
    "Звездите може да закапят от нощното небе, само ако си натъртят ръцете от аплодисменти." Толкова, ама толкова мерси за това! Ухилена съм до ушите от представата :D
    Agaq, благодаря и на теб и се радвам, че успяваш да почувстваш с мен :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.