Нещо за вълшебниците, което не знаеш

Едно сънливо слънце
нацупено се мъчи да изплува.
Морето бавно се протяга,
а гларусите влюбено танцуват.

Притичва бързо рошав вятър.
(Не знам дали е бризът.)
Прокарва пръсти през косите ми-
разглежда ме отблизо.

А въздухът е с аромат на синьо.
Тук, на брега, го има само...
Защо ме гледаш тъй замислен!?
Вълшебниците стават рано!