От миражните стъпки на вятъра,
от плясъка тих на вълните,
от писък на утринни гларуси,
от белия смях на звездите,
от пламъци слънчево-огнени
се раждам и тръгвам към тебе,
разкъсвайки алчните спомени,
от които ти бил си обсебен.
Рисувам със устни лицето ти,
избърсвам сълзите със длан,
а после горяща и истинска
и нова душа ще ти дам.
А после смирен и пречистен,
положил глава на гърдите ми,
заспиваш,повярвал във приказки,
презрял всички вчерашни истини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар