(:

Зимата изтърва Слънцето.
И то търчи по небето на воля.
Разни намусени облаци
мъчат се да го гонят.
То се спъва в антените,
пада за малко и става.
Тича, и даже се плези.
После завива на ляво,
крие се зад комините,
маха с лъчи над клоните,
скача с усмивка в синьото.
Нека да го догонят де!
Зимата дърпа ухото му.
Слънцето киха (след мене).

Беше едно междучасие
днешното слънчево време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.