Не толкова далеч...до хоризонта само...

Там някъде раздават светлинки,
такива, малки, като от светулки,
където хоризонта тихо спи
преди от тежки облаци да се напука.

Там някъде ти ставаш по-добър
и носиш си усещане за "в къщи".
Луната ти прилича на чадър.
Валят звезди. И всичко си е същото.

Там някъде по устните ми пишеш
със сляпата любов на твойте устни.
А аз се мъча просто да те вдишам,
защото ме е страх да те изпусна.

Там някъде сме само очертания,
които се преплитат и се сливат.
И вече няма дълги разстояния.
Живея в теб. И няма да си ида.

4 коментара:

  1. Привет!

    Прочетох няколко твои стихчета и съм впечатлена! Много са красиви и близки до мен. Аз съм Габи от Човешката библиотека и ровейки се в гугъл за резултати за нас попаднах на блога ти и видях, че си сложила линк към приятелите ти.
    А искаш ли да си дадеш и-мейла и да те сложим на приятелския ни списък да получаваш новини от нас?

    М?

    А книжките ни разглеждала ли си на блога - а искаш ли да си поръчаш някоя? ;)

    Зарибявам, не ми обръщай внимание.
    И ми е драго!
    Габи

    ОтговорИзтриване
  2. хах :)
    Много мило зарибяване :)
    Аз редовно си преглеждам "Човешката библиотека" (и за това има линк към нея тук). А мейлът ми е в профила.
    Тук нещо не ми се иска да го пиша заради разните ботове :(
    Благодаря ти, че се отби! Стана ми хубаво :))

    ОтговорИзтриване
  3. А вече си и наш приятел, най-отдолу на страничката можеш да се видиш:

    http://choveshkata.net/blog/?page_id=8

    Радвам се, че съм те зарадвала.

    Бъди!

    Габи

    ОтговорИзтриване
  4. Габи, още веднъж благодаря!
    Много, много мило от твоя страна :)

    Ян, мерси. Най-точното изпълнение обаче е това
    http://www.youtube.com/watch?v=qAl1JBruK4Y
    защото е толкова бургаско...в смисъл, честичко звучи от "Триа" :)) Или пък аз все улучвам да мина от там, когато звучи то...де да знам :Д

    ОтговорИзтриване