За нуждата от чадъри...

Бих стояла дълго под дъжда.
Докато съвсем се слея с него.
Докато започна да трептя.
Докато ме грабнат ветровете.
Бих валяла дълго. Денонощно.
Бих попивала в студената земя.
Докогато имам сили още
да превръщам камъни в цветя.
И когато се усетя уморена
бих поспряла мълчешком до теб.
Бих ти позволила да ме вземеш.
Но не зная ти дали би взел
шепа капки, късчета от облак,
с вкус на вятър, с мирис на небе...
Би ли взел една въздушна болка?
Толкова дъжд, кажи ми, би ли взел?

2 коментара:

  1. About the need of umbrellas ...

    I would stay for so long under the rain
    until I entirely merge within Him
    until I begin to feel shivering pain
    until I get lost , taken by the winds
    And I'd rain for long, day after night
    and I'd absorb into the cold greyish ground
    until I have strengths (and maybe the right)
    to turn into flowers rocks with blosoming sound

    And when in the end I feel very tired
    then I would stop right in front of You
    I would let You to take me ( I am a violet )
    but I don't know if you would take with You...
    a handful of raindrops and pieces of clouds
    that taste like a wind and smell like blue sky
    would You take airy pain to keep by and around
    and so many drops - tears,rain ... would you try?

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.