Бих стояла дълго под дъжда.
Докато съвсем се слея с него.
Докато започна да трептя.
Докато ме грабнат ветровете.
Бих валяла дълго. Денонощно.
Бих попивала в студената земя.
Докогато имам сили още
да превръщам камъни в цветя.
И когато се усетя уморена
бих поспряла мълчешком до теб.
Бих ти позволила да ме вземеш.
Но не зная ти дали би взел
шепа капки, късчета от облак,
с вкус на вятър, с мирис на небе...
Би ли взел една въздушна болка?
Толкова дъжд, кажи ми, би ли взел?
About the need of umbrellas ...
ОтговорИзтриванеI would stay for so long under the rain
until I entirely merge within Him
until I begin to feel shivering pain
until I get lost , taken by the winds
And I'd rain for long, day after night
and I'd absorb into the cold greyish ground
until I have strengths (and maybe the right)
to turn into flowers rocks with blosoming sound
And when in the end I feel very tired
then I would stop right in front of You
I would let You to take me ( I am a violet )
but I don't know if you would take with You...
a handful of raindrops and pieces of clouds
that taste like a wind and smell like blue sky
would You take airy pain to keep by and around
and so many drops - tears,rain ... would you try?
тенкс, Ян :)
ОтговорИзтриване